Голяма коалиция означава безлтернативно управление в капана на неолиберализма
Резултатите от изборите за 43-то Народно събрание – добри или лоши, болезнени за членове и симпатизанти на БСП, са факт. Въпросът на деня – в коалиция или в опозиция, сякаш най-малко се отнася за БСП след ясно заявената позиция от ръководството на партията в нощта на изборите. Привнесена отвън идея, многократно повторена като мантра от г-н Борисов, тиражирана в медиите, трябва да ни внуши, че „Голямата коалиция“ - кабинет, съставен от представители на десни и леви сили, е възможно най-успешната формула за упраление в условията на криза. Дали това е така? Дали Федералната Република е този положителен пример, където съвместно управляват християндемократи и социалдемократи на базата на колиционно споразумение? Зад понятието „Голяма коалиция“ в съвременен прочит се крие идеята за безалтернативното упавление в условията на криза, приспвателно за гражданското общество и недоволството на хората, с постулата - условията са такива, че не би имало съществени различия в управлението на страната, ако правителството е съставено изцяло от представитевители на десни или само от представитевители на леви сили. Ето защо Голямата коалиция изразява възможно най-широко участие на социалните групи в управлението, трябва да се чувстваме всички представени и нашите интереси по най-добрия начин защитени. „Прекрасното“ на формулата е липсата на опозиция или сведена до този минимум, че нейното присъствие на политическата сцена е символично, в крайна сметка - безкритичност към всяко решение. Този сценарий води до тенденциозно спадане на доверието в Социалдеморатическата пария на Германия, по актуални социологически данни одобрението за СПД е едва 26% спрямо 41% за меркеловите християндемократи (Политбарометър, септември 2014). Усещането за задкулисие, нечестни сделки, предателство на интерсите на обедняващия работещ човек и соцално слабите групи се засилва в немското общество.
Все по-трудно е да определим външен или вътрешен фактор за развитието на страната е Европейският съюз. Ако финасовата стабилност, заетостта, инфраструктурата, социални проекти и т.н. зависят от финансирането по програми на ЕС, то съюзът се явява най-големият инвеститор в България и няма как да не се съобразим с провежданите от него политики, инструменти и механизми. Предвид разпределението на силите в Европейския парламент и бъдещата Комисия трябва да признаем, че те се доминарат от представители на НЕП и да преглътнем горчивата констатация, че правителство без ГЕРБ е контрапродуктивно спрямо очакваното финансиране от европейски програми и фондове. Парадоксалното е, че неолибералното безхаберие доведе до тежката финансова криза и отново на неолибералите е делегиран мениджмънтът на последствията. В този форум обещението е да си казваме истината и ето защо трябва да признаем, че неолибералният модел е по-силен и доминантен в Европа спрямо модерните леви идеи, които са в застой или по скоро в очакване на голямата криза на неолиберализма, от която логично да последва промяна в социално-икономическото развитие. Колкото и доводи да бъдат изброени, колкото вътрешно и външно политически фактори да се рефлектират, във фокуса попадат няколко важни решения, които искрено се надявам, да бъдат сериозно обсъдени:
- правителство – да (на спечелилите изборите),
- силна опозиция е изключително необходима и важна, в тази роля БСП ще може да развие идеите за алтернативно управление,
- отваряне към идеи от граждански инициативи и движения,
- идейна консолидация и активна съвместна работа с левите и левоцентристки сили в Европа за промяна и нови политики в ЕС.